Много често чувам хората да казват, че искат връзка, в която да цари разбирателство, т.е да няма конфликти. Разбирателството и конфликтите са две различни неща. Първото обобщава крайната цел, като я превръща в съвместен път с общи планове и намерения, а второто е необходимост!

Да, необходимост! Винаги съм смятала, че проблема не е във връзката, в която има конфликти, а в тази, в която те липсват.

Конфликтът не означава задължително несъвместимост в характерите или различия. Конфликта е начина да изразиш  „Аз-зът” в теб, като му дадеш свобода на желанията и избора си, тогава, когато си склонен да отстояваш интересите си.

Когато се запознаваме с някого и започнем да градим планове за съвестно бъдеще, ние даваме най-доброто от себе си, да го постигнем. „Най-доброто”, в повечето случаи означава компромиса , който правим, заради този, с който сме. Така пренебрегваме себе си и оставаме напълно непознати за хората, които обичаме. Те винаги ще очакват от нас да правим компромиси, не защото не са склонни да отстъпват, а защото ни познават в различна светлина от тази, в която сме в действителност.

Много от връзките се провалят именно защото това „добро”, което правим замъглява представата у другите за самите нас.

И когато вече сме постигнали желанията си и сме тръгнали по пътя, по който искаме да вървим, спираме да даваме всичко от себе си, защото сме сигурни, че го имаме и започваме да сме такива, каквито сме в действителност. А от там се започва една връзка – когато видиш в другия чертите, които не харесваш, но въпреки това си склонен да ги приемеш…